Могат ли лейбъристите да поправят фрагментираната система за убежище на Обединеното кралство?
Едно от провокациите, пред които е изправено лейбъристкото държавно управление на министър-председателя Кийр Стармър, е реформирането на скъпа и нефункционална система за леговище. Роб Макнийл, заместник-директор на миграционната обсерватория в Оксфордския университет, приказва пред FRANCE 24 за вероятните последващи стъпки на новото държавно управление за справяне с рекордните равнища на незаконната миграция и възходящото закъснение от молби за леговище.
Лейбъристката партия на Англия публично пристигна на власт в петък след 14 години в съпротива. Сега, откакто държи юздите на държавното управление, лейбъристите ще би трябвало да вземат частите от разрушената система за леговище, в това число спорната политика на Консервативната партия за Руанда.
Лейбъристите организираха акция с обещанието, че ще сложат завършек на схемата, която прикани за изпращане на търсещи леговище в Руанда, където те ще подадат молбите си за банкет в Обединеното кралство. Политиката сътвори ново и възходящо струпване на молби за леговище, откакто беше счетена за противозаконна от Върховния съд на Обединеното кралство. Близо 120 000 души в това време чакат в началото решение по молбите си за леговище – три пъти повече от броя през 2019 година, съгласно разбор на данните на Министерството на вътрешните работи от Обсерваторията за миграцията.
Другата неотложна задача за министър-председателя Кийр Стармър ще бъде за решение на казуса с хората, пресичащи Ламанша с дребни лодки от Франция, с рекорден брой мигранти, достигнали Англия през 2024 година, макар обещанието на някогашния министър председател Риши Сунак да „ спре лодките “. Стармър даде обещание да „ разбие бандите “, виновни за изпращането на хора на рисковото пътешестване от другата страна на Ламанша. Повече от 200 мигранти са починали, пробвайки се да прекосят Ламанша през последното десетилетие, с минимум 14 смъртни случая през 2024 година
Докато лейбъристите желаят да слагат фокуса върху подобряването на правоприлагането и битката с мрежите за трафик, новото държавно управление бързо ще би трябвало да вземат решение орисите на десетките хиляди хора, които са влезнали в Обединеното кралство по нерегламентиран метод най-малко от 2018 година, когато започнаха да се откриват обилни цифри. Това включва взимане на решение дали мигрантите би трябвало да получат леговище – и в случай че не, какви са другите благоприятни условия. FRANCE 24 беседва с Роб Макнийл, заместник-директор на Обсерваторията за миграцията, за това по какъв начин лейбъристите могат да подходят към казуса.
Докато поддръжниците на консерваторите споделят, че имиграцията е техен главен приоритет, електоратът на лейбъристите слага въпроса на пето място. Може ли това да докара до по-гъвкави и хуманни ограничения за имиграцията в бъдеще?
Миграцията е значима за доста хора в страната, без значение от партията, за която гласоподават, само че обичайно поддръжниците на двете съществени партии (лейбъристите и торите) нямат същата степен на фокус върху казуса. В предишното гласоподавателите на лейбъристите не са били толкоз стимулирани от миграцията, колкото последователите на консерваторите. Но доста от обичайните консервативни изборни региони този път гласоподаваха за лейбъристите. Като се има поради мащабът на успехите на лейбъристите в обичайно консервативни области като Североизточен Съмърсет, може да се окаже, че доста хора, които са по-загрижени за проблемите на миграцията, този път са дали своят вот за лейбъристите. Ще би трябвало да забележим дали това ще окаже въздействие върху метода на лейбъристите към миграцията.
Има избрани събития, които можем да предвидим. Лятото е пред нас и идващите дребни лодки евентуално ще се усилят. Има някои догатки за „ резултат на Байдън “, при който новото управление на страна от партия, която се счита за по-отворена към мигрантите, може да подтиква повече хора да рискуват да пътуват, с цел да търсят леговище в тази страна. Но доказателствата демонстрират, че търсещите леговище не всеки път имат доста ясна визия за имиграционните политики на своята страна на предназначение.
Ако има огромно нарастване на идващите през Ламанша, те са доста забележими и нормално провокират публични безпокойства. Ако е по този начин, можем да чакаме публичен напън върху държавното управление да направи повече, с цел да управлява незаконната миграция. Подходът на Стармър е да „ разбие бандите “, тактика, която не се разграничава трагично от метода на консерваторите. Един проблем с този основан на правоприлагане метод е, че няма доказателства, които да допускат, че след „ разбиването на бандите “ други банди няма да дойдат да ги заменят
Ясната разлика сред двете партии е обещанието на лейбъристите да анулират Руанда проект, който не е извел принудително нито един мигрант от Обединеното кралство, само че е предопределен да бъде възпиращ фактор. Лейбъристите споделят, че това ще възпре хората, които нямат годна молба за леговище, да пресекат Ламанша, като обработва молбите за леговище бързо и отстранява хората, чиито молби са несполучливи – това може да бъде мъчно да се направи на процедура.
От друга страна въпреки това, биха ли могли партиите отдясно – като Reform UK – да накарат лейбъристите да одобряват по-драконовски политики?
Със единствено петима членове в Народното събрание Reform UK надали ще спре лейбъристите да одобряват нови закони. Реформите наподобяват много заплашителни за консерваторите, само че концепцията, че техните политики са опасност за лейбъристите, не наподобява евентуална. Дали това тласка консерваторите надясно зависи от следизборното мислене на останалите консервативни депутати и членове на партията.
С други думи, лейбъристите няма да имат особена потребност да слушат промяната, тъй като са в мощна позиция (лейбъристи завоюва 412 места, което е с 207 повече по отношение на общия им брой от изборите през 2019 г.).
По-сложен въпрос ще бъдат вътрешните полемики по отношение на миграционната политика в границите на лейбъристите. Политиката на Стармър е ненапълно в сходство с политиките на консерваторите: справяне с противозаконната миграция посредством правоприлагане и понижаване на идващите дребни лодки посредством полицейска активност. Това може да не е известно измежду всички членове на Лейбъристката партия.
Има също въпроси по отношение на това дали проектите на Лейбъристката партия за понижаване на законната чиста миграция посредством образование на служащи от Обединеното кралство ще бъдат ефикасни – само че предстоящата траектория на чистата миграция в Обединеното кралство по този начин или другояче е низходяща от сегашните исторически високи равнища.
Как успеха на лейбъристите – и резултатите от втория тур на предварителните законодателни избори във Франция – биха могли да повлияят на съдействието, което сега съществува с Франция за разбиването на мрежите за трафик на мигранти през Ламанша?
Ще би трябвало да изчакаме и да забележим. И Обединеното кралство, и Франция имат интерес в битката с интернационалните проведени незаконни мрежи, виновни за контрабандата на хора. Поглеждайки обратно към 2000 година, Лейбъристката партия и [бившият френски президент] Никола Саркози работиха дружно за затварянето на бежанския лагер Sangatte, тъй че без значение от политическите партии, ръководещи от двете страни на Ламанша, има поле за съдействие. Но това ще зависи от дипломацията, тъй че би трябвало да изчакаме и да забележим.
